Аз ли съм или не съм ...

Един човек върви зад мен.

Обръщам се, а няма никой.

И така - всеки ден.

Прониква в мене и пониква.

От гърлото ми глупаво наднича.

Обича ме. Флиртува с моите очи.

От зъбите ми си тъкми усмивка.

С моят глас мълчи - свенливко.

Усещам скелета му грапав,

заплетен между мойте стави.

Мъча се да го отпратя - не става.

Отдавна в тялото ми се засели.

Без да пита връхлетя.

Нахълта целият.Сега.

Наконтен със пижама на цветя,

Събужда се и ляга в мен.

И така - всеки ден.

Аз ли съм или не съм?

Неделя следобед е. Седя си и слушам Стефан Вълдобрев. Опитвам да скалъпя едно инхалтсангабе. Всъщност две. След лекомисленото ми решение да си оправя успеха с цел да стана един ден знаменосец на даскалото, сега наистина трябва да се стягам. След един месец имам изпит. За лайстунгскласе. Немските думи изглеждат смешно като ги напишеш с български букви...

Аз ли съм или не съм. Абе, не съм аз май. Времето навън изглежда слънчево, но чувствам бъдещата буря. Ура, нека падне потоп и да удави училището и да нямаме изпит, а направо всичките да ни сложат в лайстунг. За заслуги към родината по време на наводненията. Дрънкам глупости. Географски погладното, Бургас не може да бъде залян, защото всичко би се изтекло към морето. Дали да не помоля Чочо да обясни този процес следващия път? И без това денят Хикс наближава. Иде ми да седна и да си пооправя колекцията от изрезки, отдавна не съм го правила. Чакам с нетърпение деня, в който ще виждам себе си по вестниците и милата ми баба ще си прави колекция от мои снимки.

След малко отивам да готвя: познай от три пъти какво? Супа-топчета естествено. Само не съм си отбелязала кога се слага цианкалия...кофти пропуск...

Аз ли съм или не съм? Аз съм, точка по въпроса!