09 май 2006

Don`t say "fuck"! Just do it!


Една неочаквана похвала, потоп от тъжни емоции и един закъснял разговор за любов- това е равносметката за снощи. Когато на шега се разделях с френдките на спирката с обичайния поздрав "Готови ли сте за довечера?", не подозирах колко съм неподготвена за каквото и да е. Подгизнала се бях прибрала у дома, но дори и вселенския порой, който се бе излял върху ми, не успя да удави настроението ми така както констатацията, че още един човек е открил прекалено късно, че аз съм неделима част от хубавото в живота. Fuck ! Към невероятния разговор, който проведох с дадения индивид, ярко се открои това изречение : "Don`t say fuck! Just do it!" Какво успокоение, нали? След поредните 20 страници от "Дюн" преди лягане (Нели, благодаря ти за тази книжка, страшно добре ми действа на нервите! :)) реших, че е крайно време да преосмисля живота си и да направя хладнокръвния извод, аджеба, защо всичко, което си пожелая се сбъдва едва когато е тотално късно? В просъница стигнах до заключението, че определено това ми е наказание за нещо, направено в някой от предишните ми животи. След този невероятен умствен труд в нощна доба заспах безпаметно и когато се събудих сутринта нямах спомен за предишния ден, бе останало само някакво кофти чувство в корема. Е, както казва Гандалф "Можеше да е по-добре ама и по-зле можеше да е"... Без каквото и да е настроение тази сутрин убивах времето с безсмислени дейности като писане на домашно по математика и реших да сложа най-сетне тая картинка на Леголас в блога, за да има поне едно красиво нещо сред пубертетските ми постове. Както си казвахме с една приятелка, ето това е мъж с пола, който си заслужава да бъде загледан ;)

1 коментар:

desert rose каза...

И с клин също, хаха.
А другият е Кевин Костнър в ролята на Робин Хууд в "Робин Хууд : Принцът на разбойниците" от `91.
А за Дюн нямаш проблем. Само не бързай да я дочиташ, че другата книга е в един приятел :)