Немски, немски и пак немски!

Откакто получих предложение за женитба на немски, нищо не може да ме учуди. Дори и един уикенд, в който непрекъснато се сблъсквах с немския. Понеже съм супер здраво болна, рекох да си кисна малко у дома. От немай-къде реших да помогна на татето с един превод на едни рекламни брошури. Мама ти и брошурите. "Нашите прозорци "Рекорд"-бързо и евтино" ( да бе евтино, € 300 за един нищо никакъв прозорец...) Доста време си играх и половината беше готова още в събота. Вечерта беше изпълнениа със събития. Докато си играех над таблицата в превода, баща ми цъфна на вратата и каза "Ще фъсна до летището да взема една германка, идваш ли?" ( е, не се изрази така, ама айде...) Аз веднага фъснах с него. Той беше малко нанервен, та фърчахме до Сарафово с някаква невероятна скорост, ама нейсе оживяхме. Двуметровата германка беше мн симпатична, само дето идваше по много кофти случай- баща й получил инсулт, та да го види. В крайна сметка си поговорихме и я връчихме на един таксиджия да я откара в Зоненщранд. Неделя...ден за излети. Цялото фемили отиваме в Отманли. Печем месо, ядем сред природата, плашим костенурките и се размотаваме нагоре-надолу. Дотук никакъв немски. Да, бе! Седим на едно далечно от цивилизацията място и шкурим ръжда от колата и изведнъж цъфват двама типични германци. С колела, с нещо, подозрително напомнящо Чочовата палатка, с вода и със германска карта на областта. Услужливия ми родител веднага им подари нашата, която върши много по-добра работа, въпреки че е съдрана на места, и ги насочи по пътя и ония късметли щастливи се снимаха с нас и си заминаха. Прибрах се и довърших шибаната дивотия за прозорци "Рекорд" и спах, спах, спах та до сега, надявам се да не се сблъсквам повече с неочакван немски днес...макар че кой знае?