Брат ми слезе до магазина. За да ми вземе сладолед. Боже, колко бързо порасна! Довчера беше едно малко лазещо бебче, а днес вече ми се сърди когато го командвам и твърди че животът си е негов. Колко бързо го е осъзнал, а на мен ми трябваха 16 години, а дори и сега нямам желание да кажа че животът си е мой. Докато снощи го разсмивах ми стана нещо, той ме гледаше и се хилеше и аз изведнъж осъзнах, че този миг никога няма да се повтори, че утре ще бъде съвсем друго. Запомних усмивката му завинаги, за по-сигурно с фотоапарата :) Ужас, колко бързо върви времето, бързо и безпощадно! Утре изпращаме абитюрентите."Пак ще се срещнем след 10 години...." Ама няма да се срещнем никога повече! Колко неща си казхаме и колко-не?Истината е една:мразя всякакъв вид раздели. И както вика една приятелка "Мразя гриморазмазващи раздели!", а грим се размазва страшно лесно, дори и от една сълза. People come and people go... мда, определено съм в отвратително настроение днеска. Имам нужда от:
1)сладолед!
2)въздушна пушка да убия няколко същества.
3)наръчник "Какво да правя като се изчервя здраво?"
4)наръчник "Елементарна телепатия или как да накараш целия клас да не забележи присъствието ти(или нечие друго)"
5)наръчник "Как да убиваш ефикасно с поглед?"
6)неразмазваща се спирала
7)РАМЩАЙН или ДЕПЕШ МОД
8)весела история с извънземни
Прекалявам! Съдбата ще вземе да се вманиячи и отново ще направи познатия номер тип "Изгаври се с детинските капризи на Маги и ги направи кошмарна действителност"
Но дори и в това положение не забравям че може и да е по-зле, е, не мога да си го представя, ама нищо...Ще подгрея настроението с "Ду хаст", поне нещо разведряващо. Уф, защо нямам МП3, за да заглуша утре "Пак ще се срещнем на оня свят..."
Наистина имам нужда от уроци по телепатия, някой да познава свестен даскал???
Няма коментари:
Публикуване на коментар