В очакване на ден-дена

В скромното си съзнание аз свързвам месец Юни с три бележити дати. 1 Юни - ден на детето ( включително и на мене :)), 2 Юни - ден на Ботев, 3 Юни - ден на Маги ( тоест на мене). Хубава подредба. Не е много сполучливо обаче когато ден-дена е в събота и трябва да черпя народа предварително. Защото докато при закъснели поздрави се казва "на патерици", никой не знае как се казва като подраниш. Е, не е вярно. Любка твърди че се казва "на гипс", вярвам й. Не знам какво обичам повече - да получавам подаръци или да ми пожелават оригинални неща. Май че първото, ама все пак има разни много хубави пожелания дето са ми ги казвали. Та и днес ги ожънах такива, след като почерпих с бамбонки за 6 стинки от магазина от долу. 50 бройки - 3 лева. Инфлация, но затова Чочо ще ви разкаже друг път. Пожеланието на Стил "Ще бъда кратка-щастлив брачен живот с Джони Деп!" Е, това ме разби, дари ме с настроение дори за катастрофалната контролна по химия. Психология, опс, логика, немски и математика минаха кат насън. Последни приготовления за изпита и айде"Ще се видим в понеделник в 8 и половина" Леле, колко бързо мина тая година, не мога да повярвам. Айнщайн е бил прав, това времето е много разтегливо понятие. Едно чудесно прибиране от даскало с тея лудите от 10 клас и айде вкъщи. Неколко минутно разшифроване на най-новата игра на брат ми "Спайдър-мен" и изводът, че е тъпа игра. Кюфтета са завършекът на деня. Засега....