Lost

Взимам си думите назад-облаци все още има. Валежи също. "Влагата на живота" съществува за да ни разведрява в часовете на Чочо. Светкавиците са едно отлично извинение, за да зяпаш безцелно през прозореца и да установяваш, че секундите минават, а нищо не се случва. Като говоря за времето се сещам за "Ловци на мисли". Изродски филм. Нищо повече. Към всички брутални начини за убиване, за които съм чувала, прибавям още един - чрез течен хелий. Човек се зъмразява за секунди и се натрошава на парчета. И ако това е всичко, което научих от тоя филм, значи не е било напразно. Чувствам се напълно изгубена, в нещо неразличимо от сън. Объркани сънища, объркани сутрини, безсмислени следобеди, претъпкани автобуси и толкова информация навсякъде. Каквото погледна, ме залива с информация, която не успявам да смеля. Нещо най-жестоко ми убягва. Потръпвам.

"Войната е мир.
Свободата е робство.
Невежеството е сила."
("1984")

Колко си бил прав, Оруел.... Нещо отчайващо много ме притиска, навира ми се в сънищата,а така и така не се разкрива. Има нещо сбъркано в цялата работа. "Everybode`s looking for something"...*музицира*