Канела

Мммммм...най-сетне:животворящата смес:мляко с ориз и канела. От вчера насам врънкам майка да ми направи и тя го направи доста скоростно. Само дето забрави най-важното:канелата. И ето преди 10 минути зарязах задачата по математика и изхвърчах в кухнята. Една лъжица, две лъжици, не нещо му липсва. И като започна едно търсене, не остана кутийка, чашка, пакетче непроверено. И никъде, ама никъде няма канела. Е, добре, де, не проверих във вазата с цветята или при коледната украса, а накрая естествено ще се окаже че е била там. Мисля, че днес най-сетне проумях, защо аджеба майка така се нерви на безредието, наистина ужасно нещо е!Чувствайки, че въпросът е на живот и смърт, реших да сляза до магазина. А за мързелива натура като мене, такава самоинициатива си е постижение. Излизайки мернах ръка на стъклото на слизащия асансьор, тръпки ме побиха, трупове, канализация, клоуни всичко ми се избистри в ума, но когато забелязах главата на едно от съседчетата вътре, се поуспокоих и се зарекох да не чета повече Стивън Кинг. За 10 секунди си купих пакетчето с канела и окрилена сякаш от "Ред Бул" полетях нагоре. И сега седя и блажено ям, не, аз не ям, аз се наслаждавам на яденето. Тоест на канелата...
И няма да ми пука, че утре ще ме изпитват по немски, и по-малко вероятно по математика, ще имам контролна по физика и литература и изобщо деня ще биде слънчев и безоблачен. Като всички други. Амин!