Тази картинка отляво е страхотна. Най-най-най-любимата ми част от целия "Властелин", както вече съм казвала. Напомня ми на снощноия разговор с баща ми. Разговора не мога да си го спомня ясно. Помня само кашата в главата ми към 12:30 вечерта, когато окончателно затворих книгата ("То" на Стивън Кинг). Загасих лампата и затворих очи и се почна следната бърканица:извънземните....под земята....злото на Удун...псалм 23...псалм 91...псалм 56 само късно през нощта...кръв в банята...гласове от канала (inspired by the book)...пак извънземни...Гандалф...Леголас и така до 7:14 сутринта. 4 минутки пренина в сравнение с вчера. 4 минути, които тромавия автонус уби. Люба, с която се смеехме, Тодорова, която отбеляза, че идвам на училище само за да бягам по семинари и да пиша вестник, Бети Маркова, която се накефи на тезата и аргументацията, че извънземните съществуват, Минева, която ми взе Стивън Кинг, Димитров, който ме отряза за 4 за срока и ми тегли куп майни, че в края на годината съм седнала да уча. И още куп други училищни глупостти. И една огромна липса, не "То", а "Той". Е майната им на всички, щом не признавате че извънземните съществуват, то да знаете, че все пак сме тук! На-на-на и на! Брат ми така ме дразни понякога. И все пак колкото повече чета С.К толкова повече започва да го обичам (брат ми де, не тоя изродски писател, на който въпреки всичко шапка му свалям-адски завладяващо пише!). И така живота си тече, учебната година привършва, катастрофалния ми успех е на лице, а майка ми си пише с леля, че само 8 годишната ми братовчедка е останала надежда за отличничка на рода...Накъде отива света?
Няма коментари:
Публикуване на коментар