08 юни 2006

Nach der Prüfung

Изпитчето мина. Мечки, защита на животни, Бриджит Бардо или Бордо, говорих си там с две отегчени госпожи. Чувството, че съм се справила добре, бързо се изпари в следствие на злобната действителност. Иде ми да псувам всичко и всички. Е, някой може и да не ги псувам, но има неща, които си го заслужават. Като математиката, химията, биологията. Или Каравасилева. При положение, че станах в 07.18 и в 7.43 бях в училище, при положение, че отървах отсъствие по литература, каква се пада тя да ми разваля настроението и да ме кара да ходя на някакъв миризлив концерт със, забележете, народна музика. Нямам нищо против нея, нека си я има, ама за какъв дявол принуждават хора кат мен да посещават такива мероприятия. Вместо вкупом да ни заведе в Каварна, ще ходим на Янка Рупкина и Валя Балканска и някаква стара учителка от нашето многострадално даскало. То на жената й е до гуша от училище сигурно, а сега и да ходим да я гледаме. Не, мерси, с цялото ми уважение, не искам да дам 2 лева за това "събитие". Хеви метъл му е майката за всичко дразнещо. С Менсън в ушите, нищо не ми прави кой знае кво впечатление, дори и Гетова с изпъкналите й очи и крясъците, едва достигнали до мен през китарната партия в "Sweet dreams", май нещо ен е доволна че папката ми е напечтана на компютър. Това, че тя е допотопна и по-стара от Титаник, и не знае как се печата на машина, не значи че аз също съм на това дередже. Но, за щастие, отмъщението вече се върти в главата ми. И сега нямам никакви други претенции освен да легна и да си дочета "Мъжът с кафевия костюм" на А.К., но май ще биде добре за мене да си напиша по математика.... Fuck the system!
И не забравяй: "Живей бързо, умри млад, бъди красив труп!"

Няма коментари: