Всеки ден е уникален.

Всеки ден е уникален-във всеки има нещо хубаво и нещо лошо, нещо дразнещо и нещо радващо. За последните два дни се карах с майка два пъти,един път заради концерта на "Депеш Мод" и втория път заради стрелбището в Горно Езерово. Заяви ми, че е по-важно да направя нещо за гърба си, отколкото да се науча да стрелям. Абе тя вестници не чете ли?
Вчера ходих на фитнес за първи път от 2 месеца и черна котка ми мина пътя. Реших, че поне в този ден това означава край на неприятностите и така и се оказа. Най-сетне завърших доклада по физика. Жалко, но не можах да включа нищо за извънземните, които са били видени там. Какъв пропуск!
А киномаратона от снощи беше едно от радващите неща за които говорех. От 5 и нещо до 8 и половина с малки прекъсвания-"Мемоарите на една гейша", а от 10 до 1-"Шифъра на Леонардо".И двата филма бяха много силни. Не съм съгласна, че "Шифъра" не е добре направен, даже спрямо книгата си е доста точно преписан, някои от репликите са взети едни към едно, ама съдейки по обърканата физиономия на майка, явно за непросветени е голяма обърквация.
Интересното е, че не знам какво ще ми се случи днес. Всъщност за какво ми е да знам?