25 юни 2006

За мислите и хората

В главата ми има страшно много мисли, някой са си мои, други-не толкоз, трети са незначителни. Има обаче едни мисли, които не са мои, понякога си мисля, че принадлежат на Господаря на миналото, настоящето, бъдещето и пространството. Не, нямам предвид Саурон. Факт е обаче че редовно знам какво ще ми се случи, знам го или просто после откривам, че съм го знаела, а просто не съм повярвала на мисълта. Знаех отлично, че в близко бъдеще ще срещна този мой така обичен приятел. Знаех какво, не знаех как, следователно бях неподготвена за срещата. И така, в най-необичайната ситуация на плажа под слънцето пътищата ни се пресякоха. Всеки, който някога е общувал с него, знае, че се е срещнал с нещо необикновено, с нещо по-висшо. Година и половина не бяхме се виждали, може би от последната ни тренировка по кунг-фу. Ех, какво прекрасно време беше тогава. Неприятните срещи с доктори, дългите болезнени часове на Нощта още бяха в далечното бъдеще. И той беше всичко за мен. Не той, а по-скоро странната му философия за света, държането, маниерите, погледът, всичко това беше за мен вълшебно. Вярно, че бях малка и смешновата, но това, което научих от него няма да го забравя. Заради познанството си с него започнах да търся приятели, които са уникални. Обграждах се с хора, които не са като другите. Един вид "Лигата на необикновените". За съжаление, най-важната съставка липсваше и винаги ще липсва. Пътищата ни се събраха днес за няколко минути, колкото той да отбележи, че съм отслабнала, да обменим информация за текущото състояние на телата ни и изобщо за да не си кажем нищо смислено. И после пътищата ни се разделиха. Навярно завинаги. И наблюдавайки енергичното му тяло, отдалечаващо се по скалите, осъзнах, че на света магия все още съществува. Rest in peace, my best friend!

1 коментар:

desert rose каза...

Да ме прощаваш, ама това е малко глупавж. Той не е починал, че ще пишеш rest in peace, не смяташ ли?