31 октомври 2006

Един ден на родна земя

Събуждам се по никое време, защото часовника е спрял завинаги между 10 и 11. Закусвам и гледам TV Enter. Правя успешни опити с косата си и се къпя с българска топла вода. Провеждам телефонни разговори и срещам готини хора на път за у-ще. Бързам за СИП за да не пея. Обядвам в стола и съм дотолкова превъртяла, че ми се струва че е вкусно. Спя, преписвам домашни, извинявам се, търся директори, хора, любов и бягам от студа. Мръзна като циганче. Да де, дете от ромски произход. Очаквам с надежда куп неща, а накрая идва "дванайситу" и "Билетчита и карти за прувьерка". Стоплям се, но без определена мисъл. Ям и провеждам сериозен разговор с брат ми. По-късно майка провежда сериозен разговор с мене. Къде сбърках? Чакам отговор на мейл и търся мнение във форум, от който съм неделима част. И мисля че съм готова за утре!


Edit:"Nobody knows who I really am
Maybe they just don’t give a damn
But if I ever need someone to come along
I know you would follow me, and keep me strong"
(Rui Fu)

Няма коментари: