29 октомври 2006

Budi veliki

България...
Нима трябваше да се шитна на 2000 км , за да разбера колко си е добре тук? Усмихвам се при спомена за супа от праз и броколи и съм спокойна защото за вечеря имаше пържоли. И все пак след 2 седмици странстване, наистина пак съм тук. Извън матрицата. Пространството и времето си дойдоха на мястото. Да де, времето още не е ясно.
Но в Сърбия е много готино. Графитите и изворната вода са върха!
Хепенхайм мога да го опиша с една дума-"herrlich". Много красиво, прекрасно, чисто, подредено. И някак изкуствено.
Франкфурт е пълен с азиатци и негри. Агент Смит и Мистър Андерсън ми липсваха в метрото. Книжарница колкото "Трията" и два стелажа с манга. Огромен и скучен вестник и огромна и скучна печатница. И ботушите ми стягаха.
Хайделберг е симпатичен град, с много хора и много магазини. Панорамен асансьор и малки дечица сред които и аз.
Немците от семинара-дето има един лаф "от кол и въже". Странна компания.
Хауса-хаус,хаос и клаустрофобия. Добре поне че основах царство "Магиландия".
Страсбург! Най-най-най-хубавия град, който посетихме. Там се чувствах у дома. Нямаше кошчета за боклук, имаше дупки, счупени плочки и локви в парка. И никой не говореше на немски, само "Лобоблобльо, Джоуи!" :))) А парламента беше просто нетърпим. Толкова пари, наливани за глупости, че няма накъде. И ако разчитаме на тия костюмари да направят нещо за света...
Последните зексунддрайсих щунден унтъвегс минаха доста бързо. А вкъщи си е най-хубаво, когато брат ми ме буди късно сутринта. Прехвърлям албума "Reise, reise" и се кефя че утре в един и половина на спирката ще трябва да повторя всичко това...

1 коментар:

Exiler каза...

Добре дошла у дома. ^_^