Дъждовен край на дъждовен уикенд, прекаран в скайп. Дъждовно начало на д
ъждовна седмица, която един Господ знае как и къде ще я прекарам. Бръмчащото начало на една любима песен на Депеш Мод заглушава последните трели на една друга любима песен. Разтегнати мускули ми напомнят за взривяването на "Rein raus" снощи. Отражението ми в стъклото на прозореца напомня на сива есенна картина. И знам че съм сама, както никога досега. " Pain is ready, pain is waiting" прошепва Дейв Геън и аз мисля, че започвам да разбирам. Наблюдавам капките по листата на акацията и всичко е така болезнено красиво, че ми се иска никога да не свършва. Затварям очи и прошепвам наум мислите си. Тези, които не трябва да бъдат чути от никого. Защото няма да бъдет разбрани. Не днес. Може би някой друг път...на друго място и в друга обстановка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар