Maggie mae

Така...поредната седмица от моя живот отмина безвъзвратно. Уморена съм до смърт. Но съм още жива. Затварям очи и мислено благодаря на всички хора, които през последните пет дни ме накараха да се усмихвам. Не забравям и тези, които ме накараха да се смея от сърце. Припомням си учителите, които вбесих, и входните, на които се провалих. И на тези, на които показах наченки на елементарно мислене. Усмихвам се при мисълта за един човек и се надявам той също да се усмихва. Това за усмивките в предния пост не го мисля сериозно. Сори, но не бях в настроение, като го писах. Иска ми се да благодаря на Джу (ако мога да те наричам така ^^) за всичките епизоди, дето ми прати. Не знаеш колко ми помогна! Искам да благодаря и на всички, които ми четат блога. Днеска в блога на едно напълно непознато момиче открих линк към моя. Почувствах се някак горда. Хубаво е човек да има блогче.
През тази седмица научих куп важни неща като например че вече трябва да пишем протокол на събиранията за вестника ("Днес, лето Господне..., се събрахме в стаята на психоложката и въпреки че всеки от нас сам по себе си е умен и работлив никаква не я свършихме...Долуподписаните:..."), открих и една смахната групичка "Лайбах", които дори са написали песен за мен ("Мaggie mae") и за стотен път си оправих настроението с Дони и Нети. В музикално и аниме отношение се развих доста поради липсата на майка ми. А тя се прибра жива и здрава и сега е един от малкото моменти в които я обичам с цялото си сърце.
След 10 дни заминавам за Германия и опс, утре съм на семинар...