16 ноември 2006

Sehnsucht

Заела съм се с гадната задача да се подготвя по математика за утре. Дотолкова че даже си мисля че фащам нещо от уравненията и неравенствата. Главата ме боли от липсата на мъдри мисли и настроение вътре. Само математика, и то алгебра. Да беше геометрия- иди дойди, аз нея я обичам. Има малко въобрежение в чертежите и закономерностите. Но алгебра съкс. Противна е.
Запълних празнините в дискографията на любимата ми група и сега превъртам "Sehnsucht". Което допринася за унищожителното ми главоболие. За щастие водата дойде.
Вчера бях на театър! (NB-последния ми театър беше училищната постановка, а предпоследния беше миналата година по тва време- незабравимия "Даскал" с Велко Кънев.) Та вчера бях на "Женитбата" с Асен Блатечки и Мария Сапунджиева. Като изключим факта, че залата беше пълна с женски екземпляри, екзалтирано мастурбиращи при вида на Блатечки, спектакъла беше много добър. История за човешката несигурност, за (не)разбирателството между половете, за силата на внушението. Имаше нещо страшно вярно, което просто беше написано за мене. Чувствам присъствието на подигравателно ухилената Съдба нейде зад мене, но нещо не съм настроена против нея.
Превключвам на Ред Хот:Your smiling eyes are just a mirror for the sun...

Няма коментари: