...I feel you
Your precious soul
And I am whole
I feel you
Your rising sun
My kingdom comes...

Ни Депеш Мод, ни Ейси Диси могат да ме приспят след като съм изпила две кафета. А в същото време имам температура и ме втриса. Готино, а? На това настроение най-би отивало една страхотна буря, мрачни облаци и проливен дъжд. Но не, навън слънцето грее, а облаците отдавна останаха над Луска. И листата на акацията са все така зелени, че започвам да се питам дали някога ще опадат. В света, който ще създам (респективно: "създадем" :)) освен че няма да има чалгаджийки, времето ще бъде в зависимост от настроението на Създателя, демек моето. Ще е доста апокалиптично място. Време е да се събудя и да се изправя пред реалността. "Маги, учила ли си по история?" "Нямам учебник по история. И тетрадка нямам. Имам само температура!"-такива разговори вече водя по домофона и нещо не ми пука. Докато скърцащия автобус ми режеше малкото останали нервички нещо ми присветна за цялата философия на света и изводът, който най-сетне направих, е "Всичко отива по дяволите. Нищо не може да се направи". Май съм права, а?
Както вика Стилето, в главата ми се води Троянската война. Само дето Елена е реалносъществуваща константа.
Отивам да гледам "Death Note"...