We are lost and found...

Принципно не обичам техно. Обаче има една-две песни, които ме зомбират редовно.

Stones and flowers on the ground
We are lost and found
But love is gonna save us

Shadows walking in the crowd
We are lost and found
But love is gonna save us

И така 5 минути. Изродия, но ме изпълва отвсякъде. След дълъг и непланувано кофти уикенд няма как да не клатя глава уморено и да чувствам как страничните нерви на мозъчната ми кора и хипуталамуса ми се опитват да се пръснат. Никой не може да предвиди кога ще се скапе нечий компютър, нито кога ще се скарат двама души, които принципно не се карат. Сънищата, в които убивам хора, пък са странни и навеждащи на размисъл. Автоматът обаче беше страхотен. But love is gonna save us. Толкова ми се спи! Батериите на немощния ми организъм са сякаш толкова празни колкото бяха в петък след химията. Надеждата е в Нескафе 3 в 1 на път за даскало...