After the Pain that I`m used to

Искам да ти разкажа за това как гледах на два пъти "Ерагон", за това как реших да не гледам новини, за тайните места в морската и за бездомните котета.
Филмчето е яко. Преброих осем сцени едно към едно от "Властелина", имаше 3 технически гафа, много гафове със звука, но други критики нямам. Но един съвет към тези със седемгодишни братя-за Бога, не ги водете, страшно скучен им се струва. Освен баталната сцена накрая. И фърчането с дракони.
На вечеря се опитах да слушам новините. Обаче по някое време взе да ми присяда. Малки усмихнати момиченца раздаваха лентички за свободата на българките в Либия, разнообразни лица от светския живот упорито твърдяха че трябва да им вдъхнем надежда и че ще направят нещо по въпроса. Сладникаво, изкуствено, безсмислено. Ярък спомен от нощта, когато обявиха присъдите, ми е следния цитат(говорителката млъкна и започна предварително приготвения запис) "Весела Коледа и Нова Година, пожела на медиците ...(не се постарах да му запомня името, не си заслужаваше) " Ей това беше отвратително. Как може това да са ви първите думи? Отвращение. Абсолютно отвращение. Няма да говоря повече по темата. Сестрите са невинни и точка.
И имам един малък апел към живущите в Бургас. В морската около Казиното се мотае едно малко, изключително любвеобилно коте. Ранено е от едната страна, но е прекрасно мило същество. Заслужава малко внимание, бедното...
За всичко останало обаче ще разкажа друг път. Времето е пред нас.
Едит относно заглавието:Болката, на която съм свикнала, е Коледа.