Links 2-3-4

В ранните часове на днешния ден (разбирай след полунощ) взех решение вече да гледам оптимистично на нещата. В резултат на тази идея заспах. Събудих се почти с желание. Само за да открия че се намирам пред една бяла дъска и трябва да обяснявам за разликата между "a", "an" и "the" в английския език. Погледнах оптимистично...и се постарах 40 минути да се държа непукистично, въпреки цялостната трагедия на ситуацията. Убеждението, че от физика по-страшно нема, изчезна след като Хер Шмид реши че ни се слушат токио хотел. Бляяяя, кой ще ни спаси от тази паплач?? Хай-ку стихотворенията! Не знам дали на света има друго училище, в което можеш 3 часа да седиш в компютърен кабинет и да симулираш не каква да е дейност, а именно писане на стихове. При това на немски. Завръщането у дома се оказа по-дълго от предвиденото и включваше 3 магазина за дрехи втора ръка, три автобуса 12а и недовършени разговори с хора, с които с удоволствие бих поговорила повече. Е, оптимизма ми издържа до 1:15, но при вида на наводнената ми улица, вече започна да се задъхва. Въпреки че живея в 21 век и съм в Европейския съюз, нищо не пречи да има аварии на канализацията. Казах "Сбогом" на цивлизацията и затормозих съседите с "моята проклета музика" и в чест на предишния пост бръмбъзиках малко paint. Резултата е ей тука, отдолу. А следобеда ще е химично-поетично-прекрасен, а вечерта е както подобава някъде из тъмните улички на квартал Възраждане. Далече от всичко и всички.