...или няколко думи за хаоса, наречен образование. Днес ми се случи да се сблъскам с изключително европейските начини на преподаване в училището ми. Понеже даскалката по английски не беше на кеф, наказа половината клас да стоим прави. Демек върна ни с векове в нашето развитие. Опитът ми да разведря обстановката ми донесе наказанието "преписване 10 пъти на текст". Нищо напротив, освен едно: текстът е идиотски. Става дума за някакъв мухльо, за който идеалния ден е да лежи пред телевизора, а най-голямото телесно упражнение е да изведе кучето навън и да си вземе телевизорчето със себе си. Всичко това не ме учудва. Странното е, че човека не гледа ТВ нощем. Но защо не го прави ще размишлявам докато преписвам. За друго ми е мисълта. Има ли смисъл изобщо от идиотската система? Единствения предмет, по който ни преподават така да се каже квалифицирани учители от Европа е немския. Тогава обаче ние меко казано нищо не правим. Обичайните задачи са "носете си блокче за рисуване", "пишете стихотворение от 11 думи" и тем подобни безсмислени неща... Дотук добре. Ще продължа да описвам абсурдността на образованието ми. Ярък пример: информатика. Некомпетентна учителка и незаинтересован клас. Неразбираеми обяснения и претенции относно курсовите ни работи. Разни оценки, появяващи се от ... отвъдното? Защо не? А не искам да отварям темата за учителите, които смятат че сме кошчета за душевни отпадъци и се напъват да ни разказват украсени и не толкова истории свързани с небивалия им живот...
Какво искам ли? Учители, които ще ме накарат да харесам предмета им. Които ще направят часа интересен. Които ще знаят, че сме млади и някои неща хич, ама хич не ни интересуват, и въпреки това ще ни заитригуват.
Нях, време е да свикна че сме в Абсурдистан...
(P.S. "Proper education" ме кефи като ремикс на Pink Floyd, макар че оригинала е за предпочитане)
Няма коментари:
Публикуване на коментар