В празния петък следобед...

Много обичам да имам свободно време, да си помързелувам, да се тръшна на леглото с нещо за четене или да погедам някакъв филм. Днес обаче, открих че мързлуването няма да се получи докато не си намеря книга. Забих се в Хеликона. Открих един куп книги за горене, но не и нещо за четене. Зарових се в "Черната магия", но пишеше такива глупости, в които дори аз не бих повярвала. "Призоваване на духове" също не беше особено ценна, така и не открих практически начин за призоваване. Книжките за фотографията на Нешънъл Джиографик са шарени и толкоз, а от книгите за филми само "Мечтатели" ми хвана окото, защото филма съм го гледала до някъде без субтитри, а Ева Грийн е върха, особено като говори на френски. Но ентуасиазма ми за четене умря като видях рафта с чиклит, сума книги в които основната проблематика е на някой от въпросите "Аз съм перфектна, защо никой не ме иска?", "Аз не съм перфектна, ама никой не ме иска", "Аз имам перфектен живот, но за 1 ден ми го съсипаха" и "Как да го свалим в 10 стъпки"...хм, подходящо четиво за застаряващи фолк-фурии, но не и за търсещия нещо смислено. В крайна сметка се отказах от Хеликона и реших да върна най-сетне "Библиотечна полиция" и "Гордост и предразсъдъци". Избърсах им прахта и проверих печата. 20 август. Ем...сори. Занесох ги и лелката ме изгледа сякаш ме познава отлично и знае идеално че не съм ги върнала. Тръпки да те побият. Как да е, помолих за кратка аудиенция със съседната стаичка и с рафта с гръмкия надпис "Фантастика и фентъзи", където само един стар том на "Властелина" напомняше за фантастика. "Гори, вещице, гори" ми привлече погледа и я взех макар че ми се струва, че е криминална. Намерих и нещо на Агата Кристи, което май не съм чела, та я свих и нея и накрая си заплюх едно новичко издание на "Махалото на Фуко". Като за 2 свободни часа в петък стига...