За вярата и времето

Някой вярват във избавлението, във виртуалната любоф,в истинноста на хороскопа, а аз си вярвам в близкия завършек на всичко и кашкавала. Всяко нещо има край с изключение на кренвирша, който има два, но няма значение. Въпреки че е пролет и края на Март над града се стеле невероятен студ и ме гонят някаки мисли/мечти за ходене на басейн, разходка в парка с фотоапарат или най-малкото слизане до магазина...

***
Седяха на камъните. Тя пушеше и се наслаждаваше на залеза. Дребосъкът клатеше крака над бездната.
- Вече се стъмва един час по-късно!
Мълчание. Тя презрително изпусна едно кръче от дим.
-Часовника показва различен час от вчера-това е всичко...
Мълчание. Малкия я погледна със страхопочитание. Тя добави:
-Времето не съществува. Измислица. На хората.
-Защо са го измислили?
-За да има ред уж, а само са объркали нещата. Хора, какво да ги правиш...
Малкия се умълча. Загледа се в селцето под тях. "Хората" си щапукаха насам-натам без да ги интересува кой ги наблюдава.
-Мразиш ли ги?
Тя за първи път го погледна. После погледна надолу и промърмори:
-Сякаш не...просто са скучни...с тази тяхна мания за ред...
Хвърли фаса в бездната и легна на камъните.
-Виж небето, мамка му, за какво са ти тия двукраки смешници...

***
Просто диалози anyway...