Постът,който трябваше да се появи снощи

Truly, Madly, Deeply

Днес бях на театър. “Плейбой”. Приятно и неангажиращо. И с ирландска музика. Харесвам я. Навява ми мисли за елфи и лепрекони (и уиски). Танците също са прекрасни, макар че са подобни на ръченицата. С тая разлика че мъжете им не са натруфени и са с токове. И по някое време пуснаха една отдавна забравена мелодия. Някак много добре запечатана в главата ми. С малко усилие си я намерих. Представям ви: “Warriors” Feet of flames

Нощта на забравените спомени не може без една любима мисъл от филма “Музика от другата стая”, която също отдавна търсех и едва сега намерих:

[On what love is like]
You know how when you're listening to music playing from another room? And you're singing along because it's a tune that you really love? When a door closes or a train passes so you can't hear the music anymore, but you sing along anyway... then, no matter how much time passes, when you hear the music again you're still in exact same time with it. That's what it's like.

***
-Писва ли ти?
Усмивка.
-Да. Затова гледам през прозореца.Чакам. И се надявам.