Live-blogging по време на тропически дъжд

Уви, драги читатели, нямах достъп до компютър по време на бедствието, но ето достатъчно реалистична картина от случващото се.

Намираме се в търговски център. Навън започва да вали и ние решаваме, че щом в центърчето има повече от 5 магазина за дрехи, все някак ще спре дъжда докато ние се мотаем и нервираме продавачките. Вече сме обиколили всичко, когато притъмнява и започва същинската буря. Всичко живо с немски произход се скрива в коридора и ние, двечките, Galadriel и Shaft of light, разбираме, че изход нема и ще сме барикадирани тук, докато всичко свърши. Седим си кротко на пода и слушаме музика, когато таванът прокапва и подът бавно започва да се наводнява. Забавно, а? Евакуация в павильона с дрехи за бременни. Всъщност единствения павильон на 5 см над коридора и съответно бъдеща база за спасяване на стоката. Оказваме първа помощ със опазването на дрехите и в този миг тоалетната се предава. Кална река тече в коридора, а в средата й стои някакъв западняк със сандали и чорапи и гледа недоумяващо. Вонята е почти непоносима и навсякъде се носят викове и молитви към Гражданска защита. Всъщност какво може да помогне Гражданска защита? Да спре дъжда? Да поправи покрива? Второто би било мило, но все пак.... Настъпва час-пик на паниката, но ние двете все така слушаме Рамщайн в едно ъгълче на базата. Е, след малко всичко се нормализира, тоест реката в коридора намалява, дъждът навън също, тока спира да спира ние откриваме изходът към next level.
Надявам се, стана ви ясно, драги читатели, че в България няма нищо сигурно, освен наш'то си, и ако по новините предващават порой, най-добре разчитайте на собствения си покрив!

Мерси за вниманието!