Искам да съм киборг.
Без-телесна
Без-чувствена
Без-душевна
Не-страхлива
Не-разумна
Не-плачеща
Не-мислеща.
Има неща, по-страшни от това една учителка да ме тормози. Има и хиляди неща, които трябва да науча. В рамките на вечно нестигащото време. Иска ми се да съм част от сайберпънк мегаполис и да бъда едно малко нищо отговарящо за още по-малко нищо. Но отварям очи и забелязвам, че съм нещото, от което зависят нещата - вечерята, документите, спокойствието. И когато отново бягам в опити да спася останките от Живота си, знам че съм открила мястото си във Вселената. А къде е Всичко останало?
Ich warte auf dich am Ende der Nacht...
Искам да съм киборг.
5 коментара:
Недей. Всмисъл, недей. Киборгите са безчувствени дори за най-малките промени във времето. Ти не си такава. И по-добре, нали се познаваме.
И на мен понякога ми се върти идеята, до Садово да построя Мазово! Помни какво е казал дедо Лао Дзъ:
----------------------------------
Небето и Земята са дълговечни.
Ако Небето и Земята са дълговечни,
то е защото не съществуват за себе си,
затова могат да бъдат дълговечни.
Ето защо мъдрецът
като се поставя зад другите,
излиза пред тях,
като пренебрегва живота си,
го запазва.
Не се ли осъществява личният му интерес
тъкмо защото няма личен интерес?
http://bp3.blogger.com/_TEImV9zImZM/Ru5IygTZxZI/AAAAAAAAAHk/m9Ixc38dVqo/s1600-h/091707121612.jpg
Посмях се много!
Истински майтап
Глей, начи как се отплеснах от темата!
А пък киборгите си мечтаят да бъдат хора...
Публикуване на коментар