05 декември 2007

Feel me, Heaven

Денят започва мрачно, но едно е сигурно - не вали! Молитвите ми от снощи са чути, не вали! Gott sei dank! Излежавам се до 8. В 9 стоя и си суша косата. Пиша смс-и повдигащи настроението и научивам страхотната новина, че Чора ще присъства. По-добре малко подкрепа отколкото никаква, или? В 10:20 вече съм на линия, след като в таксито са ми пуснали "Desert rose". Церберката от Общината ми казва, че било рано. Мотая се 10 минути и после се вмъквам успешно. Заемаме позиции в Заседателна зала. Малко сме, силни сме. Контингента от ПМГ заема позиции от другата страна на заседателната маса. Зад една пемегианка съзирам оранжевата коса на Г.И. (е, и самата нея ;)). После вниманието ми е насочено към 173те тома на "501 места, които трябва да посетите"Подредени са перфектно. Хора се щукат наляво-надясно, докато аз получавам култов смс. "Дръж се, идем". Церемонията започва и виждам г-жа Чора. Става ми неудобно, че седя, а тя е права. След около 2 века, Димитър Николов съобщава името ми ("...за високи резултати в областта на литературата..."). Не се спъвам пътьом към подиума, което е успех предвид ботушите, които обувам за първи път, стягащия чорапогащник и тясната пола. Ръкостискане, грамота, тухличка и тефтер от Орбител. И да не забравяме шепотната размяна на учтивости. 5 минути по-късно вече съм сред моя контингент, тоест г-жа Чора, Туня, Стилито, Мимс и Сиса. Докато те разглеждат книгата, бивам отвлечена от журналистка от СКАТ. Задават ми идиотски въпроси, отговарям по съответния начин и ми светят в очите с камерата. :( Мъчението приключва преди да почувствам как се губя в междузъбието на каката. Напомнете ми, ако стана репортерка, да не питам хората, дали факта, че са били стимулирани от Общината, ще мотивира хората около тях...
Замъкваме се в рок-клуба, където пускат Guns&Roses. 3 горещи шоколада, 1 капи и 1 вода и много разговори за бъдещето. Научавам че съм пропуснала взимането на пенсиите в училище. Утре май няма да си намалени часовете, защото не сме училище за простосмъртни xD Прибирам се успешно преди големия дъжд. Надзиравам брата. Дълбая в тайните на конюнктив айнс. Студено ми е и кашлям повече от всякога след злополучното ходене до магазина. Вятърът почти успя да ме отнесе. Verzicht-вам от срещата вечертта, за което съжалявам много и се заемам с коледни упражнения на немски, които ми докарват едно странно коледно настроение. Декември е!

Няма коментари: