Ихаха, сдобих се с паяк!

Имам си паяк в бурканче на бюрото! Прилича на истинска Черна вдовица, уловен е бил на плажа...

Как да го кръстя??? Приемам предложения всякакви...

Обеззаглавено

Сума време вече отварям блогър и си мисля да напиша нещо. И установявам, че имам много за казване, което всъщност не е за казване. Разни бирени и комарени истории, приключения в разни хипермаркети, мотаенета по улиците - абе все ценни и незабравими неща, за които обаче:

1 Никой не би се поинтересувал и

2 Никой не би разбрал

Всъщност исках да пиша за последното ми катастрофално отиване на кино. Но Звездичката го е описала прелестно в блога си и ви препоръчвам да го прочетете.

A и още нещо: животът е прекрасен. Това пише на потника ми.

^-~

Reise, Reise

Знаеш ли какво са траверсите? Гредите под релсите, по които се разхождат разни Магита със слушалки в ушите. Чувството е малко кофти, непрекъснато усещаш приближаващия влак. Пък него всъщност го няма, а само някви работници ти подвикват от строежа "Влака идва", за да те накарат да им обърнеш внимание и/ли да млъкнеш. Защото мотаейки се по релсите няма да срещенш никой, който да може да ти каже да спреш. Защото другите индивиди са пикаещи в храстите хора, или чекиджии от близкия парк. Общо взето безвредни хорица, тип Акакий Акакиевич, но без шинел. Най-труден е изборът в началото - наляво или надясно да поемеш? Надясно води към края на нищото, а наляво към началото на нещото. А ти си в средата на времево-пространствената ос. Не, аз съм там и всичко е като в хорър филм във мъртъв град, защото цветчетата от дърветата падат и подухва странен вятър. Влака не идва и не идва, а въпреки че е слънчево, прикапва. После идва четворката и откривам (най-сетне) от къде минава.

Да живеят батериите.

Запълвам си ежедневието

С предния пост опитах да покажа някакви леки наченки на интерес към политиката на страната ми. Всъщност интересът ми е свързан най-вече с абсурдите наоколо, а такива дал Господ (опс, не, Господ не съществува, казал го е Ницше) Пропаганда и забавни обещания навсякъде. Убедих Слънцето да гласува, та да има някакъв представител от младото поколение на изборите. За кого е вече следствена тайна. БТВ пуснаха много готини репортажи и изобщо бяха възможно най-добрите по телевизора вечертта. Бате Бойко е мистериозен пич, шъ знайте, хъхъ ;) Слави Бинев даде обаче култово интервю. Накара ни да се усмихнем.

Освен че обърнах внимание на обстановката в страната, доста мокра и ветровита между другото, извърших добро дело по връщането на един изгубен документ. Блоковете в лазур са безброй, голяма мафия са тия кооперации. Жълти, червени, сини, зелени, с бански на лалета. Луд на шаренко се радва.

Изгледах "Ти гониш". Очарована съм не, а направо потресена. За 15-минутен филм е страшно добър.

Вместо "Матрицата" за хиляден път, изгледах още два епизода на "Yamato Nadesiko shichi henge" (a.k.a. Prefect girl evolution) Много готино аниме, със забавни ситуации и много чибитааааа. Ама почна да ми омръзва. Сунако е зла.

Вече от скука започнах "Ромео и Жулиета" в японски вариант. Те, японците са странни, ама изрусения Шекспир рулира. Нарисувани са сладко. Не съм чела трагедията. Ще се запозная с по-извратен вариант, с летящи коне и Ромео със синьо-зелена коса. *kawaii*

И имам японски на Internet Explorera. Откъде се е взел???

Последни агитации преди вота

Terrible lie

Аз лъжа.

Ти лъжеш.
Той лъже.
Тя лъже.
Ние лъжем.
Вие лъжете.
Те лъжат.



Или може би:



Аз те обичам.
Ти ме обичаш.
И точка по въпроса.



Разнообразна музика водеща до още агония с и без това загиващите ми клетки. Дежа ву от минала година. Аз съм отляво. Винаги.
И сме сами и ееее, тъм-тъм-тъм... това е друга песен...

Вторник

Животът е така направен, че няма само хубави неща в него. Свиквам с мисълта във вторник или може би още в понеделник? И търся позитивното, което изскача от нищото. Като това видео от youtube: http://www.youtube.com/watch?v=zoBoMMcNNok или поне последните 43 секунди... ех, японци :) Скоро ще се видим, да не беше проклетия ми мързел...

Неделя

Смотано заглавие, нали? Но неделя по принцип е такъв ден, загубен между плажа, бирата и новия потник, банята, компа и вечерта, незнайно къде... Та в промеждутъка си направих тест в quizmypeople: http://www.quizmypeople.com/?id=26148069 Нищо против нямам да го попълните :)

Открития от последните дни

Майските дни минават като оня мотоциклет от съня ми, а дежа ву-та се повтарят. Не ще разкажа за Мория, за паметника в 7 без 10 сутринта и пустошта в училище. Нито пък за разни срещи по спирките и пътувания с автобуси, обикаляне на магазини и зелени жаби. Ще разказвам за нещата, които ме впечатляват напоследък:

1) "Време".Толкова много исках да го гледам, че изтърпях проклятието 1 седмица да чакам да се появи. Историята е нестандартна, завладяваща, странна, тъжна. А парка със скулптурите е в списъка с местата, които трябва да посетя.

2) Amy Winehouse "Back to black" Улюбих се безнадеждно в тази песен. Момичето има страшен глас, а си губи времето с глуповати песни. Но тази ме впечатли.

3) Попаднах на книга на Джон Кехоу. С диск с музика за медитация. Която е значително по-приятна отколкото очаквах. А от книжлето прочетох съвсем малко, но ми хареса мисълта, че зад всяка агресия се крие страх. Замисли се.

...

Мория съществува. Открих я с Гандалф и Арагорн.

Галадриел.

Am Ende der Nacht

Песен: "Невидимо дете" - ПИФ
Книга "Nibelungenlied"
Филм: "Shi gan"

Защо трябва да знам всичко за триптеньъта, структурата на ДНК и въглеводородите? Защо трябва да бъда вундеркинд? Отказвам, бе хора, изпуших! Стига вече въздух под налягане в главата ми! Кажете ми "усмивка" на 50 езика! Намерих 41, остават ми 9. Помооощ!
Вечер се пръврам в друг човек, научно доказано е.
Не ми обръщай внимание. :)

Ден трети от петия месец на шестнадесетата ми година. След месец ставам на 17. Не ми се брои в обратен ред. Не искам да остарявам. Денят бе самотен и тотално безсмислен, с изключение на "Death note" и "Sola". И есето биде почнато за 3 път в кабинета на психоложката. Мъдри мисли от вчера и днес:

"Някой ден ще ти отрежа бретона!"

"Искам да живея в мегаполис!"
"Защо?"
"За да мечтая да избягам от там"

"Ти си побърканаааааа!"

"Баба Илийца и скапания й кол ряпа да ядат. Моите борби с нета са 10000 пъти по жестоки!"

"Всички момчета се крият зад гаджетата си"

Стига мъдрост. Време е пак да чистя мишката. Покрай редовното й скапване, научих куп клавишни комбинации. Тези, които не знаех, намерих тук.
За днес толкова.

The Road goes ever on and on...

Защото Слънцето ме помоли да го отбележа. Industrial will save the world.